езотерика, философия, история :: Пътят на глупака/ шестнадесета глава - втора част/. Дюкян за значения/вместо еп...

науката и техниката, в съчетание с „усъвършенстването на демокрацията” ще решат всички основни проблеми се превръщат в заряд със смъртоносна разрушителна сила, независимо от факта, че в дюкяна за значения през последните десетилетия непрекъснато се предлага преоценена стока. В същото време използваното геополитическо условно разделяне не бива да ни заблуждава. В Източния свят, едноизмерните хора също представляват мнозинство, което е продукт на колективното не/съзнавано и съответните социални, духовни и ментални модели. Ето защо ще повторя, че глупакът не е адепт и/или мистик, теософ, суфи или дзен-будист...нито пък е профан, който „ изяжда живота си”. Той е такъв, какъвто е в очите на останалите, защото не приема за житейска доминанта полезните принципи, които трасират пътя към „щастието за всички”! Нещо повече. Интелектуалният аутсайдер прозира наличието на подобна прагматична теза и в проповядването на ирационалното кредо „вярвам, защото е абсурдно”. С други думи той вярва, като невярва в нищо! Безумецът се отнася с максимално уважение към самоценноста на своя „живот на еднодневка”, без да се надява на никакви божествени компенсации и бонуси за „доброто си поведение”. Затова ако не го обявят за луд, го смятат за неадекватен, непрактичен индивид и/или просто за човек, който не може да се учи от мъдрите съвети на великите духовни гурута! И още. Глупакът приема всички уроци предложени му от вселената и човешката история, но не ги ползва като заместващ опит. Остава ми да добавя, че пътят му преминава през „едновременно преживяване” на конкретната „историческа реалност” и ... на съществуването извън нея. Цялостното, „разширено съзнание” на безумеца, му позволява да вижда и оценява събитията по начин, който е непосилен за останалите. Менталното му приключение се базира на усещането, че съществуването предшества същността, затова глупакът приема не/свободата и не/щастието, както и присъствието си в конкретно време-пространство преди всичко като духовно състояние. Интелектуалните аутсайдери придават особено значение на метафизичното право на всеки човек да създава и преживява живота си в своя собствена реалност, но те възприемат себе си и като проекция на космическия човек - Адам Кадмон. Ето защо преминалите през десетото ниво на укротяване на бивола всяка утрин започват отново и отново деня си с крачка от първата степен. Тяхното чувство за отговорност пред Адамовия род е част от прозренията, с които ги дарява емоционалната им интелигентност. Глупаците приемат, че източниците на всяко зло-добро са свързани главно с вътрешния свят на индивида. Ако е необходимо умеят да съдят, воюват и наказват, но никога не осъждат, не се помиряват и не проявят милосърдие само заради установените социални конвенции. Поради тази причина, мотивировката на поведението им в много случаи може да остане неразбрана от хората-матрици, дори когато е видим повод за извършването на саможертвени, героични и/или алтруистични постъпки в полза на мнозинството, защото в повечето случаи тя не съвпада с общоприетите „правила на социалната игра”. Наистина, тревогата, че в една бездушна и морално неутрална вселена всичко може да бъде позволено е основателна, поне дотолкова, доколкото се свързва с устойчивостта на обществото и оцеляването на всеки индивид вписан в него. Приемам, че „синдромът на Достоевски и Сартр” е валиден за всяко човешко общежитие, тъй като за едноизмерните хора не съществува „спасение извън организацията”. Глупаците преживяват без притеснение своето щастие-нещастие в нейния континуум, но да не забравяме, че наред с многобройните преразказани случаи за бягство от света на хората, се продават и най-разнообразни „ефективни технологии” за спасение от „ужаса на битието”. В познатата ни история има достатъчно примери за най-известните месии, гурута и мъдреци, които в продължение на последните няколко хилядолетия убеждават човечеството, че индивидуалното духовно възвисяване е гаранция за „щастието на всички”. В началото на третото хилядолетие посланията им продължават да заемат целия дюкян за продажба на значения, защото по същество са лесни за продажба и консумация, независимо от думите, които използват. В тях идеите за свобода и робство, смисъл и ценност на живота също се свързват с щастието и нещастието, но никога не се пречупват през концепцията за етичния релативизъм на безумците, които не се притесняват от факта, че са събитийни еднодневки. На фона на това провокативно заключение ще откроя тезата, че вероятно само за посветените и просветлените, вървящи по пътя на глупака света е хаос, който се намира в дозирано равновесие именно защото „всичко е позволено”. Хората-матрици, които живеят в условията на относително спокойствие осигурено от Западната цивилизация не могат да приемат постмодерната концепция за моралния релативизъм. Те приемат света като място, което има нужда да бъде подредено съгласно природните, божествените и/или човешките закони. За тях безредието и хаосът са само външна страна на „ скрития Ред и универсалната, Абсолютна истина”. Естествено,хилядолетната диктатура на мнозинството-продукт на постоянен импринтинг, който го вписва в „организацията”, също води до нарушаване на равновесието и предизвестен неизбежен край на познатата ни цивилизация. Нейното самодвижение до този момент се осъществява от т.н. „ политически животни”, но е очевидно, че енергията на тяхната „ ekklesia” започва да се изчерпва. Нещо повече. В пълния смисъл на Аристотелевото определение едноизмерните индивиди са не само социализирани, но и подтискат в себе си всичко, което им подсказва, че имат животинска природа. Страхът, от възможната изява на скритата им същност не е случаен – поради импринтинга повечето хора-матрици не могат да познаят себе си. Ако си припомним идеите на псиоаналитиците може да прозрем причината, поради която някои от тях подменят личността си чрез социалните роли, които изпълняват, а други са принудени цял живот да се въртят в кръг, защото бягат от сенките си/К.Юнг/! Мога да продължа с примерите, но в края на настоящата игра на стъклени перли ще напомня само гностичната теза на К.Юнг, че в случая става дума за „социални животни”, които не са успели да се превърнат в цялостни личности, способни на свободен избор. Затова по думите на сър Айзая Бърлин, най-голямото мечта на подобни индивиди е свързана с желанието им да се открие единен модел, в който целият свят е...„подреден симетрично”. Аот такава гледна точка,представянето на света като бъркотия, само засилва „синдромът на Достоевски и Сартр”, като увеличава рязко потребността от консумация на значения! В началото на 21 век тя се изразява на Запад във възраждането на най-различни учения, мистични послания, духовни практики и разбира се във вълната на „New Age”. Но категоричния морален императив за лично прераждане към едно непостижимо духовно съвършенство продължава да засилва комплексите за малоценност на хората-матрици. Очевидно, в нашето модерно време насаждането на чувство за вина и грях вече не е монопол само на Църквата, но продължава да се осъществява съгласно нейния юдейско-християнски модел. Поради тази причина, малцина интелектуални аутсайдери си позволяват да твърдят, че всички люде са „невинно-виновни”, но никой не придава сериозно значение на словата им. Те използват думите за да проповядват идеята, че е необходимо да се премине отвъд мъдростта, светостта и идеалите.... към пълноценно преживяване на несъвършенното битие. Но идеите им по традиция се приемат и представят за капан, в който никой не бива да попада. Ето защо гностиците, които вярват в равнопоставеното взаимодействие на това, което се представя като „ битка между Бога и Луцифер”, предпочитат да не говорят за тази част на тайната доктрина, касаеща свободата на избора.Те приемат тоталното единство на вселената, като физис на съществуването – т.е. като вечен двигател на света базиран на взаимодействието между полярни начала. В сферата на етиката гностиците дефинират самодвижението на битието, чрез визиите си за енергията получена в резултат на борбата между доброто и злото. Впрочем зороастристи, митраисти, манихеи, даоисти, дзен-будисти и суфии, от хилядолетия „виждат света” именно по този начин. Но хората-матрици,не могат да повярват в концепцията, че „злото е толкова необходимо за съществуването на универсума, колкото и доброто”. Заличаването/или по-скоро преливането/ на значенията на думите не може да бъде асимилирано от рационалната им интелигетност, защото поражда редица изключително сериозни проблеми от теоретичен и практически „морално-етичен” характер. Те не го приемат и поради факта, че колективното не/съзнавано умее да се защищава, защото няма спасение „извън организацията”. Макар и да са невинно-виновни едноизмерните люде не допускат премахването на познатите им ориентири за съществуване във вселената/ истина, щастие, смисъл, реалност, идеали, духовно самоусъвършенстване т.н. и т.н./. От такава гледна точка ставя ясно защо в магазина за значения могат да бъдат намерени преди всичко цензурираните версии на всяко гностично не/учение, но не и оригиналите, които могат да разбунят духовете на зомбираните земни жители. Аз не съм привърженик на виденията за Страшния съд, който ще отбележи свършека на човешката история, но мога да предположа, че той по никакъв начин няма да съвпадне с „края на универсума”. Ако приемем, тази гледна точка, можем да допуснем, че изчезването на човечеството няма да има никакво особена роля в битието на вселената. Пък и тогава няма да има разумни същества на Земята, в познатата ни форма, които да посешават любимия си дюкян. Следователно продажбата на значения губи всякакъв смисъл още преди вида „хомо сапиенс” да е преминал в небитието. След като попаднах в капана на тази поредна идея, ще призная, че концепцията на А.Тойнби ме принуждава да допусна и предположението, че единствено края на вселената, може да даде база за някакви разсъждения относно нейното предназначение. Но дали Пустотата се интересува от подобни незначителни събития, които бързо се стапят в безкрайния океан на нейното безпространствено безвремие? Тръгналите по пътя на глупака си задават подобни въпроси, но не се интересуват особено от отговорите. Съществуването на безумеца е релеватно на мита за Сизиф, но той не приемат безмислените си занимания за наказание или награда. Ето защо трябва да призная, че глупаците в известен смисъл също са ...матрици. Но разликата между тях и Другите не се измерва в параметрите на „окованите от култура социални животни”/ А. Шопенхауер/ и не се разкрива чрез възможностите им да използват и създават всички възможни модели в континуума на човешката история. Тяхното битие е семпло и незабележимо като всяка проява на героичното самосъзнание за мимолетно съществуване, което предопределя същност им и като практически акт за самосъхранение и саморазвитие в една по същество по/дарена, без/мислена не/реалност. Нека отново да напомня, че глупаците не са стоици, нито песимисти. Страданието им е присъщо, както на всички останали хора, но за разлика от тях интелектуалните аутсайдери умеят да живеят като Сизиф...., без да губят безвъзвратно „доброто си настроение”! Те съзират мястото си в човешката история без да се притесняват от думите на духовни гурута като Буда и Иисус за ефимерността на познатата ни не/реалност. Те поглеждат към небето със спотаена надежда, но не се надяват да видят в него нещо повече от птици реещи се в синевата. Въпреки че са тотални неконформисти, безумците се колебаят, но са непоколебими в самоосъществяването си. Подходящото описание на тяхното индивидуално състояние може да бъде открито в съвета на прочутия магистър по музика, създаден от въображението на Херман Хесе. Нека отново да го цитирам ”...Ти не бива още да се стремиш към едно съвършено учение, приятелю, а към себеусъвършенствуване. Истината се преживява, не се преподава.”/318/. В крайна сметка нито един човек от времето на Адам до ден днешен, не е успял да определи сам времето и мястото на своето раждане и разбира се, да избере своите родители и социална среда/ в някои мистични традиции се счита, че душите в процеса на своето прераждане сами избират „обектите си”, но тази идея не е част от самоосъзнаването на глупака/. Ако добавя към тази „тотална липса на избор” и усещането, че „ всичко е позволено” ми остава възможността да очертая три алтернативи на съществуването: а/ отричане на дадеността на битието; б/ приемане на обстоятелството, че конституцията на живота е „ измислен и подарен чужд проект”/ за каквото и да става дума – божествена концепция,намеса наизвънземен разум, случайна игра на майката Природа, ферма за емоции на „тъмните богове”, погрешен лабораторен експеримент/; в/ прозрение, че животът просто не е може да се случи по друг начин! Подобна „логична градация” на описаните психически състояния изисква и проявата на известно уважение към Битието и всички форми на живота, които превръщат универсума в събитие. Конотацията на думата „ логика” никак не е уместна в случая, но пък идеята за проявата на „чувство на уважение” е достатъчно ясна. Тя ми позволява да подчертая още една особеност на интелектуалните аутсайдери, която е свързана с отношението им към организацията и значенията. Тръгналият по пътя на глупака не се „възвисява” над останалите членове на човешкото обшежитие, а се връща ...при тях, защото уважава не само статуса им, но и благородните им усилия да оцелеят, в една по същество безмислена битка за придаване на цел и смисъл на съществуването. От ракурса на тази идея лесно можем да стигнем и до фундаменталната мистична теза изразена чрез думите: „всичко е любов”, но е очевидно, че тя нито е вярна, нито може да замести гностичните възгледи. Освен това целенасочено манипулираното мнозинство от едноизмерни хора по принцип не очаква нищо добро и от появата на „извънземните” защото добре познава тъмните страни на земната човешка природа, като част от тъканта на универсума.И още. Тръгналите по пътя на безумеца не се разкайват за греховете си, защото не се страхуват от божие наказание, кармична обремененост или страшен съд в края на дните. За разлика от юдеите, мюсюлманите, християните, будистите, шинтоистите... и всички останали хора – продукт на съответния конкретно-исторически импринтинг интелектуалните аутсайдери могат да разрушат всяко духовно или социално статукво без да се притесняват от последиците и/или намесата на някакъв „божествен ментор”. Прозрението, че „всичко е позволено” им разкрива условността на всички значения, заложени в ценосттите на което и да било общество, културна среда и...време-пространствена локализация. Безумците не се колебаят да нарушат социалния хомеостазис, благодарение на способността си да виждат отвъд архетипите, общоприетите правила и имплантираните модели за цел и смисъл на битието. Но те винаги са добронамерени защото са емпати, изпълнени с уважение към живота такъв, какъвто е навсякъде във вселената. Ето защо Глупакът съжалява за грешките си в правенето на „добро-зло”, но не се притеснява да ги повтори ако няма по-добра алтернатива за съхраняване на дозираната нестабилност на не/реалността, в която се случва. Съблазнявам се да изкажа афоризма, че глупаците са тези, които безвъзмездно„правят историята”, докато умниците, обикновено се опитват да се възползват от нея, но това е друг, неподходящ рефрен на моя епилог. За да не се поддам на подобни интелектуални предизвикателства до края на настоящата игра на стъклени перли ще вметна само израза, че единствено безумците са способни да създават собствени вселени. Вероятно физиците след едно или две поколения сериозно ще се замислят върху конкретни решения на проблема за сътворяването на нови универсуми. Но за разлика от проекта на който и да било божествен архитект, творческияк акт на глупака е релеватен на идеята за джаз-импровизация, в която наистина е необходимо да имаш подготовка за да можеш да свириш, но най-важен е усета, интуицията и ритъма. Истината се преживява, както пише Х. Хесе, но самопознанието и себеусъвършенстването изискват още нещо – уважение към дара на съществуването. Глупаците не приемат религиозната идея за Господ, не желаят да станат бодхисатви и/или адепти, не се впечатляват от възможността да изпаднат в нирвана и/или да преминат в някаква друга „по-висша” реалност. Те не са безразлични към света и Другите, нито пък се опитват по някакъв начин да избягат от „ужасната несъвършенна реалност”. От тяхна гледна точка стремежът да се достигне Абсолюта не само е безмислен, но и е вреден за развитието на емоционалната интелигетност, защото като крайъгълен камък обозначава единствено пътя към смъртта и нищото! Ето защо те не работят за тоталното духовно възвисяване на човечеството, нито пък се стремят към създаване на общество от интелигетни аутсайдери. Известно е, че според най-великите магове, на планетата Земя никога не е живял човек, който е способен да дефинира със сигурност, какво представляват хората. Затова и нито един индивид, всъщност не знае истинското си име. Малцината люде, които стигат до идеята за без/целно бродене по пътя на глупака прозират, че то винаги е свързано с преживяването на състоянието „да бъдеш Нещо едновременно с всички други неща”. Те не вярват, че познаването на „истинските имена” може да вдигне булото на мая и да разкрие някаква Абсолютна реалност, защото считат, че няма Истина, която може да бъде назована. Интелигентните аутсайдери прилагат формулата „всичко е позволено” и в сферата на значенията и в „битието на думите”. Освен с уважение към дара на съществуването те са изпълнени с желание да съхранят живота, без да се ужасяват от Пустотата и нейните деца - вечността и нищото. И още. Съгласно завета на Лао Дзъ: „..Тао, което може да бъде изказано, не е вечното Тао. Име, което може да се назове, не е вечното име.Безименното е началото на небето и земята.Назоваването е майката на десетте хиляди неща.Когато е лишен от желания, човек може да съзре тайното. Когато е изпълнен с желания,човек може да съзре проявеното”/319/. Но глупаците създават и използват думите и имената без да се притесняват, че не следват повелите на великия създател на даосизма, независимо от факта, че малката му книжка „Тао Те Кинг„ е любима стока за всеки посетител в дюкяна за значения. Всъщност интелектуалните аутсайдери никога не пазаруват в любимия магазина на поклониците на София, защото чувстват, че „Абсолюта” не съществува. Те са това, което са, затова сами измислят имената на нещата. По пътя, който изминават, глупаците са едновременно добри-зли, щастливо-нещастни и страхливо-смели. Но те са категорично добронамерени, отговорни и честни към живота, който им е подарен. Вероятно докато съществува Адамовия род, нито един човек няма да открие „Тайната на тайните за всички Алефи”. Но както казват джайнистите: „ кой знае”, „ при условие, че”... и ”може би”! Затова безумците никога не продават обувките си за всекидневна употреба. И още – според една дзенска поговорка когато човек е нещастен и 10 000 книги не могат да му помогнат, но когато е щастлив не му е необходима нито една! Написването и прочитането на тази книга също е безполезно занимание...освен за мен, а може би и за някои от вас. Останалото е скрито в един прочут съвет на средновековния поет, лекар и мистик Ангелус Силезиус/ 1624 – 1677/:”Приятелю достатъчно. В случай, че искаш още да четеш, върви и сам се превърни в книга и същност”/400/. В мрака звездите се раждат, една по една...

Нагоре