Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.06.2010 18:29 - World Cup 2010-Групи D-F
Автор: mastersport Категория: Спорт   
Прочетен: 3778 Коментари: 3 Гласове:
0



Group D:
Германия
Австралия
Сърбия
Гана


image Германия

image

Прякори: "Националните единадесет" (Die Nationalelf), "Бундестим", "Маншафт" (извън Германия)
Асоциация: Германски футболен съюз (Deutscher FuЯball-Bund)
Треньор: Йоаким Льов, от 2006 г.
Капитан: Михаел Балак, от 2004 г.
С най-много мачове: Лотар Матеус (150)
С най-много голове: Герд Мюлер (68)
Стадион:
Различни стадиони в Германия
ФИФА позиция: 6. (1,170 точки) (към 20 ноември 2009)
Най-добра позиция: 1 (Август 1993)
Най-ниска позиция: 23 (Март 2006)
Участия на световни първенства: 16
Световен шампион: 3 пъти (1954, 1974, 1990)
Загубени финали: 4 пъти (1966, 1982, 1986, 2002)


Германският национален отбор по футбол e селекция от футболисти, притежаващи германско гражданство, избрана от национален селекционер и представяща Германия в международните футболни състезания и срещи. Той се управлява от Германския футболен съюз и участва в приятелски и официални срещи на национално ниво под егидата на УЕФА и ФИФА.


Германският национален отбор е един от най-успешните футболни национални отбори на света. Той е участвал общо седем пъти на финал за световно първенство, като на три пъти купата е спечелена (през 1954, 1974 и 1990 г.), а тимът печели сребърните медали през 1966, 1982, 1986 и 2002 г. Германците завършват трети през 1934, 1970 и 2006 г., а през 1958 г. са четвърти. С общо 11 полуфинала в турнирите за световната купа германците изпреварват по участия в полуфинали дори Бразилия. С изключение на световните първенства през 1930 г., когато се отказва, и през 1950 г., когато е извадена от състезанието поради Втората световна война, Германия участва на всички останали турнири за световната купа.


Бундестимът е особено успешен и в европейските първенства, като печели три от тях - през 1972, 1980 и 1996 г., а участва в общо шест финални срещи. Германците са постоянен участник в най-престижната надпревара за европейски национални отбори от 1972 г. насам, а голмайстори на европейски финали стават Герд Мюлер, Дитер Мюлер, Клаус Алофс и Карл-Хайнц Ридле.


Германският национален отбор по футбол става общо осем пъти "отбор на годината" в страната си и е водещ спортен тим по този показател.

Пътят им към Мондиал 2010:
Високата работоспособност и непоколебимите решения бяха по-скоро отличителните черти за Льов и неговите избраници при завоюването на първото място в европейската група 4 на квалификациите за Световното първенство в ЮАР. Германците изпуснаха точки само в мачовете си у дома и като гости на неудобната Финландия. Хеттрикът на Клозе помогна за равенството 3:3 в Хелзинки, а изравнителното попадение в последната минута на Подолски в Хамбург доведе отбора до задънена улица. Това обаче подсили Балак и компания, като след това те си гарантираха първото място в групата справяйки се безпроблемно с Уелс, Азърбайджан и Лихтенщайн.

За сравнение, в двете срещи с прекия си конкурент Русия, Германия показа класата си, която ги прави трудни опоненти през годините. В Дортмунд момчетата на Льов показаха най-добрият си атакуващ футбол, след тяхното възторжено представяне на Мондиал 2006 и удържаха победа с 2:1. При ответния мач в Москва беше почти неизбежно за Клозе да не се прояви и да донесе първото поражение в историята за руснаците в квалификациите за Световно първенство у дома. Тогава нападателя отбеляза единственото попадение в срещата в 35-ата минута. Именитият наставник на „сборная” Гуус Хидинк се замисли в последствие върху германската „абсолютна решителност” и назова избраниците на Льов за участници на световните финали в ЮАР.

Състав за Мондиал 2010:
вратари:
Ханс-Йорг Бут (Байерн Мюнхен),
Мануел Нойер (Шалке 04),
Тим Визе (Вердер Бремен)

защитници:
Денис Аого (Хамбургер)
Марсел Янсен (Хамбургер)
Жером Боатенг (Хамбургер),
Холгер Бадщубер (Байерн Мюнхен)
Филип Лам (Байерн Мюнхен),
Арне Фридрих (Херта Берлин),
Пер Мертезакер (Вердер Бремен),
Сердар Тасчъ (Щутгарт)

халфове:
Сами Kейдира (Щутгарт),
Тони Кроос (Байер Леверкузен),
Марко Марин (Вердер Бремен),
Месут Йозил (Вердер Бремен),
Бастиан Швайнщайгер (Байерн Мюнхен),
Пьотр Троховски (Хамбургер )

нападатели:
Какау (Щутгарт),
Марио Гомес (Байерн Мюнхен)
Мирослав Клозе (Байерн Мюнхен)
Томас Мюлер (Байерн Мюнхен),
Щефан Кислинг (Байер Леверкузен),
Лукас Подолски (Кьолн)  
image Австралия

image

Прякор: Кенгурата
Асоциаиция: Австралийска футболна федерация (Football Federation Australia)
Треньор: Пим Вербеек
Капитан: Лукас Нийл
Най-много мачове: Алекс Тобин (87)
Най-много голове: Деймиън Мори (29)
Стадион: Различни стадиони в Австралия
Позиция на ФИФА: 20
Най-висока позиция: 14 (септември 2009)
Най-ниска позиция: 92 (юни 2000)
Участия на световни първенства: 3
Най-голям успех: 1/8-финал (2006)
Историята на националния отбор на Австралия датира от далечната 1922 година, когато тимът изиграва първия си официален мач - загуба с 1:3 от Нова Зеландия. Съставът започва да взима участие в квалификациите за световни първенства през 1966 година, а през 1974-та в Германия се класира за първи път на финали. Там Австралия записва загуби от Източна и Западна Германия и равен с Чили, което е недостатъчно да се класира за следващата фаза.

Отборът не успява да се класира за друг Мондиал до 2006 година, когато в решителните плейофи побеждава Уругвай с дузпи. Първата среща в Монтевидео завършва 1:0 за домакините, но на реванша австралийците успяват да стигнат до същия резултат като домакини. При продълженията нито един от двата отбора не вкарва и дузпите решават победителя. При изпълнението им вратарят на "кенгурата" Марк Шварцер прави две спасявания и праща Австралия на Мондиал 2006 с резултат 4:2. На шампионата в Германия отборът е воден от холандския специалист Гуус Хидинк и постига сериозен успех, класирайки се за 1/8-финалите, след победа над Япония и равен с Хърватия. Във втората фаза тимът отпада от бъдещия световен шампион Италия, след спорна дузпа в 95-ата минута.

От началото на 2006 година Австралия се присъединява към Азиатската футболна конфедерация като гост член, поради липсата на конкуренция в Зона Океания. На следващата година участва в Купата на Азия, но отпада на 1/4-финалите от Япония, след дузпи.

Австралия държи рекорда за най-голяма победа в официален мач - 31:0 над Американска Самоа на 11 април 2001 година.

Пътят им към Мондиал 2010:
За Мондиал 2010, тимът участва в квалификациите на Зона Азия и се класира, след като в последната фаза печели групата си, сред отборите на Япония, Бахрейн, Катар и Узбекистан. Отборът се класира за СП 2010 още на 5 юни 2009 година, с което става първият отбор подпечатал визите си за надпреварата.

Състав за Мондиал 2010:
Вратари:
Марк Шварцер (Фулъм),
Адам Федеричи (Рединг),
Брад Джоунс (Мидълзбро);

Защитници:
Майкъл Бючъмп (Мелбърн Харт),
Дейвид Карни (Твенте),
Скот Чипърфийлд (Базел),
Марк Милиган (Ичихара ДЖЕФ Юнайтед),
Крейг Муур (без клуб),
Лукас Нийл (Галатасарай),
Люк Уилкшир (Динамо Москва);

Полузащитници:
Марк Брешано (Палермо),
Тим Кехил (Евертън),
Джейсън Кулина (Голд Коуст),
Брет Емертън (Блекбърн),
Ричард Гарсия (Хъл Сити),
Винс Грела (Блекбърн),
Брет Холман (АЗ Aлкмаар),
Миле Йединяк (Анталияспор),
Карл Валери (Сасуоло),
Дарио Видошич (Нюрнберг);

Нападатели:
Джошуа Кенеди (Нагоя Грампус),
Хари Кюел (Галатасарай),
Никита Рукавиця (Твенте);


image Сърбия

image

Прякор: Белите Орли (Бели Орлови)
Асоциация: Сръбска футболна асосиация (Фудбалски савез Србије)
Треньор: Радомир Антич
Капитан: Деян Станкович
С най-много мачове: Саво Милошевич (102)
С най-много голове: Саво Милошевич (37)
Стадион: "Стадион Цървена Звезда"
ФИФА позиция: 36
Най-висока позиция ФИФА: 16 (декември 1998)
Най-ниска позиция ФИФА: 47 (декември 2005)
Участия на световни първенства: 11
Най-голям успех: 4 място (1930, 1962)



Националният отбор по футбол на Сърбия представлява страната в международните футболни срещи. Отбора се контролира от Сръбската Футболна Асоцияция. ФИФА счита Сърбия за директен наследник на тимовете на Федеративна република Югославия и този на Сърбия и Черна гора, като резултатите на тези два тима се записват на неговата сметка.

Най-добрите постижения на сръбския национален отбор са от времето на Югославия, когато на два пъти съставът играе полуфинал - на първия шампионат през 1930 година и 1962 в Чили. През 1994 година отборът е наказан да не участва на Мондиала поради водещата се в страната гражданска война, довела до разпадането на Югославия.

Пътят им към Мондиал 2010:
За Мондиал 2010 Сърбия се класира, печелейки квалификационната си група в компанията на Франция, Австрия и Румъния. Възпитаниците на Радомир Антич допускат само две загуби и печелят групата си с 22 точки след категорични победи с 5:0 над Румъния и 3:1 над Австрия.

Състав за Мондиал 2010:
вратари:
Владимир Стойкович (Уигън),
Анджелко Джуричич (Лейрия),
Боян Исайлович (Заглембе);

защитници:
Бранислав Иванович (Челси),
Антонио Рукавина (Мюнхен 1860),
Неманя Видич (Манчестър Юнайтед),
Невен Суботич (Борусия Дортмунд),
Александър Лукович (Удинезе),
Иван Обрадович (Сарагоса),
Александър Коларов (Лацио);

полузащитници:
Деян Станкович (Интер Милано),
Ненад Милияш (Уулвърхямптън),
Милош Красич (ЦСКА Москва),
Милан Йованович (Стандарт Лиеж),
Милош Нинкович (Динамо Киев),
Здравко Кузманович (Щутгарт),
Зоран Тошич (Кьолн),
Гойко Качар (Херта Берлин),
Радослав Петрович (Партизан Белград);

нападатели:
Никола Жигич (Валенсия),
Марко Пантелич (Аякс),
Данко Лазович (Зенит, Санкт Петербург),
Драган Мърджа (Войводина).

image Гана

image

Прякор: Черните звезди
Асоциаиция: Ганайска футболна асоциация (Ghana Football Association)
Треньор: Милован Райевац
Капитан: Стефан Апия
Най-много мачове: Абеди Пеле (73)
Най-много голове: Абеди Пеле (33)
Стадион: "Охене Джан Спортс Стейдиъм"
Позиция на ФИФА: 32
Най-висока позиция: 14 (февруари 2008)
Най-ниска позиция: 89 (юни 2004)
Участия на световни първенства: 1
Най-голям успех: 1/16 финал (2006)


Ганайският национален отбор по футбол започва съществуването си през 1957 година – малко след обявяването на независимостта на страната. Само шест години по-късно – през 1963 година тимът печели Купата на Африканските нации, и повтаря успеха си през 1965 година. През същата година, отборът записва най-голямата си победа в историята – 13:0 над Кения. Успехите на Гана им носят прякора “Бразилия от Африка” през 60-те години. Следва период без големи международни успехи, преди нови триумфи в Купата на Африка – през 1978 и 1982 година. През 1992 година тимът печели бронзови медали на Олимпийските игри в Барселона.

Въпреки континенталните успехи, Гана успява да се класира за световни футболни финали едва през 2006 година. “Черните звезди” започват турнира със загуба от Италия в групата, но в оставащите си два мача записват победи над Чехия и САЩ, които позовляват на тима да се класира за втората фаза на надпреварата. На 1/8-финалите Гана губи с 0:3 от Бразилия.
Интересен факт е, че най-голямата загуба в историята на Гана е от България - 0:10 през 1968 година.

Пътят им към Мондиал 2010:
За пътят на отбора до финалите в ЮАР не може да се каже, че е бил особено труден. Те завършват на първо място в групата си в зона Африка, като не допускат да им бъде вкаран гол. Е, това се променя след като Гана изненадващо губи с 0:1 от Бенин, но по това време тимът вече си е осигурил място на Световното.

Състав за Мондиал 2010:
Вратари:
Ричърд Кингстън (Уигън),
Даниел Аджей (Либерти),
Стивън Ахорлу (Хартс);

Защитници:
Ханс Сарпей (Леверкузен),
Самуел Инкоон (Базел),
Лий Ади (Бечем Челси),
Джон Менса (Съндърланд),
Рахим Аю (Замалек),
Исак Ворса (Хофенхайм),
Джон Пейнтсил (Фулъм),
Джонатан Менса (Гренада);

Полузащитници:
Деде Аю (Арле),
Квадо Асамоа (Удинезе),
Стефан Апиа (Болоня),
Куинси (Ал Саад),
Дерек Боатенг (Хетафе),
Кевин Принс Боатенг (Портсмут),
Антъни Анан (Розенборг),
Съли Мунтари (Интер);

Нападатели:
Принс Таго (Хофенхайм),
Асамоа Гаян (Рен),
Доминик Адиа (Милан),
Матю Амоа (НАК Бреда);  

Group E:
Холандия
Дания
Япония
Камерун


image Холандия

image

Прякори: Oranje (оранжевите), Летящите холандци
Асоциация: Холандска футболна асоциация
Треньор: Берт ван Марвайк
Капитан: Джовани ван Бронкхорст
С най-много мачове: Едвин ван Дер Сар (130)
С най-много голове: Патрик Клуйверт (40)
Стадион: Амстердам АринА, Де Кайп, Филипс Стадион
Позиция в ранглистата на ФИФА: 4
Най-добра позиция: 2 (ноември 1993, юни 2009)
Най-лоша позиция: 25 (май 1998)
Участия на световни първенства: 8
Най-голям успех: Второ място (1974 и 1978)
Европейски шампион: 1988

Холандия е участвала на 8 световни първенства по футбол, като дебютира през 1934г. в Италия. Най-големият успех са двата финала през 1974 и 1978 години, като и двата са загубени от страната домакин на първенството - съответно ФРГ и Аржентина. През 70-те години холандците практикуват т. нар. "тотален футбол", измислен от Ринус Микелс. След 1978 г. Холандия не се класира за световни финали 12 години. През 1990г. участва на шампионата в Италия, но се представя слабо. След 3 ремита в прeдварителната група - с Египет, Англия и Ейре, се класира за осминафиналите, където среща ФРГ, от който губи с 1-2. През 1994г., в САЩ, Холандия губи от бъдещия шампион Бразилия с 2-3. През 1998 г. Холандия достига до 4-ото място на шампионата във Франция.

Холандия има 8 участия на Европейски първенства по футбол, като дебютира през 1976 г. в Югославия. Най-голям успех отборът записва през 1988 г. във ФРГ, където става шампион, а на полуфинала побеждава домакините с 2-1, като по този начин се реваншира за загубения финал на световното, пак тук, през1974г. През 2000 г., заедно с Белгия домакинстват на 11-ото Европейско първенство, достигайки до полуфинал с Италия, загубен след като изпускат 5 дузпи.

Пътят им към Мондиал 2010:
Удовлетворението беше пълно за Холандия, когато нейните футболисти спечелиха осем победи от осем мача. С това беше доказано, че ерата на Ван Марвайк е безупречна досега, като по този начин бившият треньор на Фейенорд изведе своите момчета до върха в група 9, където Норвегия и Шотландия бяха подготвени да са им основни конкуренти. Нидерландците допуснаха само два гола в своята врата през тази квалификационна кампания, срещу Исландия и Македония, като същевременно „лалетата” отбелязаха две от 17-те си попадения, за да си осигурят минималните, но достатъчни победи с 1:0 в Глазгоу и Осло.

Състав за Мондиал 2010:
Вратари:
Сандер Бошкер (Твенте),
Маартен Стекеленбург (Аякс),
Михел Ворм (Утрехт)

Защитници:
Грегори ван дер Вийл (Аякс),
Халид Буларуз (Щутгарт),
Джони Хейтинга (Евертън),
Йорис Матайсен (Хамбургер),
Джовани ван Бронкхорст (Фейенорд),
Едсон Браафхайд (Селтик),
Андре Ойер (ПСВ Айндховен)

Полузащитници:
Деми де Зеув (Аякс),
Уесли Снайдер (Интер),
Рафаел ван дер Ваарт (Реал Мадрид),
Ибрахим Афелай (ПСВ Айндховен),
Марк ван Бомел (Байерн Мюнхен),
Найджъл де Йонг (Манчестър Сити),
Стийн Схаарс (АЗ Алкмаар)

Нападатели:
Ариен Робен (Байерн Мюнхен),
Дирк Каут (Ливърпул),
Клаас-Ян Хунтелаар (Милан),
Робин ван Перси (Арсенал),
Райън Бабел (Ливърпул),
Елиеро Елиа (Хамбургер).  



image Дания

image

Прякор: Датския (Червеният) динамит
Асоциация: Датска футболна асоциация
Треньор: Мортен Олсен
Капитан:
Йон Дал Томасон
С най-много мачове: Петер Шмайхел (129)
С най-много голове: Пол Нилсен (52)
Стадион: Паркен Стадион
Позиция в класацията на ФИФА: 35
Най-добра позиция: 3 (май 1997)
Най-ниска позиция: 38 (март 2009)
Участия на световни първенства: 3
Най-голям успех: 1/4-финал (1998)


Датският национален отбор по футбол е под контрола на Датската футболна асоциация и представя Дания в международните футболни първенства от 1908. Най-големият успех на отбора е спечелването на Европейското първенство по футбол през 1992.

В квалификациите за Европейското първенство по футбол през 2008, Дания е в група F, заедно с Лихтенщайн, Северна Ирландия, Исландия, Латвия, Испания и съседите си от Швеция. Дания завършва на четвърто място в групата след Испания, Швеция и Северна Ирландия.


Най-големият упсех на Дания в международните турнири настъпва на Европейското първенство през 1992. Първоначално датчаните не успяват да се класират за първенството оставайки зад Югославия в квалификационната група. Микаел Лаудруп, звездата на отбора, решава да напусне тима по време на квалификационните мачове, поради тактически различия с треньора Ричард Мьолер Нилсен. Въпреки всичко, Дания се класира служебно на мястото на Югославия, върху която са наложени международни санкции и не е допусната до турнира. Разчитайки силно на вратаря Петер Шмайхел и неговата защита, както и на креативния Бриан Лаудруп, датския тим прави една от най-големите изненади в историята на европейското първенство, спечелвайки трофея чрез дефанзивния си стил на игра. Дания прескача груповата фаза оставяйки зад себе си Англия и Франция, побеждава евопейския шампион Холандия след дузпи на полуфинала и се озовава на финал срещу световния шампион Германия, където го побеждава с 2:0

Пътят им към Мондиал 2010:
Датчаните отказаха големи противници в лицето на Португалия и Швеция за първото място в тяхната квалификационна група 1, като допуснаха само едно поражение от десет двубоя.
Най-интересните срещи от кампанията включват победата с 3:2 и равенството 1:1 срещу Португалия, когато убедителната игра на отбора позволи на датчаните да вземат 4 точки от лидерите в групата и си заслужиха убедителното предимство. Критичната победа в Лисабон се отличи с невероятните три гола в последните 3 минути. Дания надделя също и над съседите си и преки конкуренти в кампанията - шведите, както у дома, така и като гости с минималното 1:0.
В крайна сметка Унгария причини повече тревоги на момчетата на Олсен от всеки друг съперник в групата. След нулево равенство в първия мач срещу унгарците, европейските шампиони от 1992 година загубиха с 0:1 техния последен квалификационен мач в Копенхаген.

Състав за Мондиал 2010:
вратари:
Томас Сьоренсен (Стоук Сити),
Стефан Андерсен (Брьондби),
Йеспер Кристиансен (Копенхаген);

защитници:
Уилямс Квист (Копенхаген),
Симон Кяер (Палермо),
Ларс Якобсен (Евертън),
Пер Кролдруп (Фиорентина),
Даниел Агер (Ливърпул),
Патрик Мтилига (Малага),
Симон Поулсен (АЗ Алкмаар)

халфове:
Мартин Йоргенсен (Оорхус),
Кристиан Поулсен (Ювентус),
Якоб Поулсен (Аархус),
Денис Ромедал (Аякс),
Томас Каленберг (Волфсбург),
Томас Еневолдсен (Грьонинген),
Кристиан Ериксен (Аякс),
Микел Тайгесен (Мидтийланд),
Даниел Йенсен (Вердер Бремен),
Йеспер Грьонкяер(Копенхаген)

нападатели:
Йон Дал Томасон (Фейенорд)
Сьорен Ларсен (Тулуза),
Никлас Бендтнер (Арсенал)


image Япония

image

Прякор: Самураите
Асоциация: Японска футболна асоциаиция
Треньор: Такеши Окада
Капитан: Йошикатсу Кавагучи
Най-много мачове: Масами Ихара (122)
Най-много голове: Кунишиге Камамото (75)
Стадион: Ралзични стадиони в Япония
Позиция на ФИФА: 45
Най-висока позиция: 9 (февруари 1998)
Най-ниска позиция: 62 (февруари 2000)
Участия на световни първенства: 3
Най-голям успех: 1/8 финал (2002)

Първият успех на японския футбол идва през 1968 година, когато тимът печели бронзови медали на Олимпийските игри в Мексико. Въпреки това, отборът няма големи постижения през следващите 30 години. Интересът към футбола в страната се засилва след основаването на професионалната "Джей Лига" през 1993 година.

През 1994 година Япония пропуска възможността да се класира за Мондиала в САЩ, след като не успява да победи Ирак в решителна квалификация. Мачът остaвa в историята като "Агонията в Доха". Финалният кръг от квалификациите в Зона Азия се играе в столицата на Катар. Преди мача с Ирак, Япония води в класирането и се нуждае от успех за да си подпечата визите за САЩ 94. Гол в последната минута прави крайния резултат 2:2, което води до отпадането на "самураите".

За реванш, Япония се класира за СП 1998 във Франция за първи път в своята история. Там тимът записва три загуби - от Аржентина, Хърватия и Ямайка. Четири години по-късно Япония е домакин на Мондиал 2002, заедно с Южна Корея. Съставът записва победи над Русия и Тунис в групата, но отпада на 1/8-финал от Турция.

Четири години по-късно японците участват за трети пореден път на световни футболни финали, но не успяват да преминат груповата фаза, след загуби от Австралия и Бразилия и равен с Хърватия.

Пътят им към Мондиал 2010:
Япония бе една от първите страни, които се класираха за Световното първенство в ЮАР. Те бяха част от Група 1 на зона Азия. Там нямаха особени проблеми, но все пак останаха след Австралия, които пък за пръв път се бореха за място на Мондиал именно от тази зона.

Състав за Мондиал 2010:
вратари:
Сейго Наразаки (Нагоя Грампус),
Ейджи Кавашима (Кавазаки Фронтале),
Йошикацу Кавагучи (Джубило Ивата)

защитници:
Юджи Наказава (Йокохама Маринос),
Маркус Тулио Танака (Нагоя Грампус),
Юичи Комано (Джубило Ивата),
Дайки Ивамаса (Кашима Антлърс),
Ясуюки Коно (ФК Токио),
Юто Нагатомо (ФК Токио),
Ацуто Учида (Кашима Антлърс)

халфове:
Шунсуке Накамура (Йокохама Маринос),
Ясухито Ендо (Гамба Осака),
Кенго Накамура (Кавазаки Фронтале),
Юничи Инамото (Кавазаки Фронтале),
Юки Абе (Урава Ред Даймъндс),
Макото Хасебе (Волфсбург),
Кейсуке Хонда (ЦСКА Москва),
Дайсуке Мацуи (Гренобъл)

нападатели:
Шинджи Оказаки (Шимицу Ес Пулс),
Кейджи Тамада (Нагоя Грампус),
Ясухито Окубо (Висел Кобе),
Кишо Яно (Албирекс Нийгата),
Такаюки Моримото (Катания)


image Камерун

image

Прякор: Лъвовете
Асоциация: Камерунска футболна федерация (Fйdйration Camerounaise de Football)
Треньор: Пол Льо Гуен
Капитан: Самуел Ето"о
Най-много мачове: Ригоберт Сонг (133)
Най-много голове: Самуел Ето"о (44)
Стадион: "Омниспортс"
Позиция на ФИФА: 19
Най-висока позиция: 11 (ноември 2006)
Най-ниска позиция: 62 (април 1997)
Участия на световни първенства: 5
Най-голям успех: 1/4 финал (1990)

Камерун изиграва първия си официален мач през 1960 година срещу Сомалия и побеждава с 9:2. За първи път се класира за Африканската купа на нациите през 1970 година, но отпада в първия кръг. Две години по-късно, като домакин тимът стига до бронзовите медали. За първи път на световно първенство Камерун се класира през 1982 година и записва три равенства – срещу Италия, Полша и Перу, но това се оказва недостатъчно за продължаване в следващата фаза. През 1984 година Камерун печели за първи път Купата на Африка, след успех с 3:1 над Нигерия. Две години по-късно дублира титлата си.

През 1990 година в Италия тимът постига най-големия си успех на световни първенства. В Група Б камерунците побеждават шампиона от предния Мондиал - Аржентина и Румъния и губят от СССР. С актива си отборът печели групата си, ставайки първият тим, който заема първата позиция с отрицателна голова разлика. На 1/8-финала Камерун побеждава с 2:1 Колумбия, след два гола на легендарния Роже Мила в продължението. На 1/4-финала Камерун среща Англия, но губи с 2:3 в продълженията.

През 1994 година в САЩ съставът е в група с Швеция, Бразилия и Русия и успява да спечели само една точка, след равенство със скандинавците. Четири години по-късно във Франция, Камерун отново отпада в първата фаза, след две равенства с Чили и Австрия и загуба от Италия. През 2000 и 2002 година отборът печели за трети и четвърти път Купата на Африка, а на Олимпиадата в Сидни през 2000 година триумфира със златните медали. На Мондиал 2002 камерунците отпадат в групите, въпреки равенство с Ейре и победа над Саудитска Арабия.

Пътят им към Мондиал 2010:
За СП 2010 Камерун се класира, след като печели Група А на финалните квалификации в Зона Африка, изпреварвайки Габон, Того и Мароко.

Състав за Мондиал 2010:
вратари:
Ги Ролан Нди Асембе (Валансиен),
Карлос Камени (Еспаньол),
Амиду Сулейману (Кайзериспор);

защитници:
Беноа Асу-Екото (Тотнъм)
Себастиан Басонг (Тотнъм),
Гаетан Бонг (Валансиен),
Орелиан Чеджу (Лил),
Жереми (Анкарагюджю),
Стефан Мбиа (Олимпик Марсилия),
Никола Нкулу (Монако),
Ригоберт Сонг (Трабзонспор);

полузащитници:
Ашил Емана (Бетис),
Ейонг Ено (Аякс),
Жан Макун (Олимпик Лион),
Жорж Манджек (Кайзерслаутерн),
Жоел Матип (Шалке),
Ландри Нгуемо (Селтик),
Алекс Сонг (Арсенал);

нападатели:
Венсан Абубакар (Котон Спорт),
Ерик Шупо-Мотинг (Нюрнберг),
Самуел Ето"о (Интер Милано),
Моамаду Идрису (Фрайбург),
Ашил Уебо (Майорка).

Group F:
Италия
Парагвай
Нова Зеландия
Словакия



image Италия

image

Прякор: Azzurri (Сините)
Асоциация: Италианска футболна федерация (Federazione Italiana Giuoco Calcio)
Селекционер: Марчело Липи
С най-много мачове: Фабио Канаваро - 129 мача
С най-много голове: Джиджи Рива - 35 гола
Конфедерация: УЕФА (Европа)
Капитан: Фабио Канаваро
Стадион: "Олимпико", Рим
Позиция в ранглистата на ФИФА: 5
Най-добра позиция в ранглистата на ФИФА: 1 (ноемрви 1993; февруари 2007; април 2007 - юни 2007 г.)
Най-ниска позиция в ранглистата на ФИФА: 16 (април 1998 г.)
Участия на световни първенства: 16
Световен шампион: 4 пъти (1934, 1938, 1982, 2006)
Загубени финали: 2 пъти (1970, 1994)

Италия е вторият най-успешен тим в света след Бразилия, като италианците имат 4 титли срещу 5 на южноамериканците. Традиционният цвят на екипа на италианския отбор е син (azzurro на италиански) откъдето идва и прякорът на състава "Скуадра адзура" - Синия отбор. В актива на италианците има и една европейска купа, завоювана през 1968 година в Рим.

Италия има участия на почти всички Мондиали досега, като "адзурите" са пропуснали само този от 1930 и този от 1958 година. Първите си две титли италианците печелят през 1934 и 1938 година, като тези отличия и олимпийската им титла от Берлин"36 ги прави най-силния отбор в света отпреди Втората световна война.

След това следват години на летаргия и един загубен финал през 1970 г. в Мексико, за да дойде триумфа на тима на Енцо Беардзот през 1982 година на испанския Мондиал, където "Скуадрата" е водена от голаджията Паоло Роси.

В следващите години Италия достига до бронза на финалите през 1990 г. и до среброто в САЩ през 1994 година, преди през 2006 година в Германия момчетата на Марчело Липи да вдигнат четвъртата си световна купа, с което Италия е най-успешния европейски отбор.

Пътят им към Мондиал 2010:
Настоящият световен шампион Италия се класира на Мондиал 2010 от зона „Европа”. „Адзурите” са вторият тим, който печели шампионата, а след това играе квалификации. Това се случи и на Бразилия за надпреварата в Германия през 2006 година. До този момент първенецът се класираше директно .
Италия бе в група 8 на европейската зона, заедно с България. Възпитаниците на Станимир Стоилов записаха равенство и загуба срещу шампиона на планетата. Първата среща се играе на стадион „Васил Левски” на 11 октомври 2008 година и завършва 0:0. На 9 септември 2009 година в Торино Италия побеждава българите с 2:0 с голове на Гросо и Якуинта. „Адзурите” се класират на световното в ЮАР като победители в групата – с 24 точки от десет мача. Втори е тимът на Ирландия, който отива на бараж и там губи по скандален начин от Франция. Българите са трети с 14 точки.

Състав за Мондиал 2010:
Вратари:
Джанлуиджи Буфон (Ювентус),
Федерико Маркети (Каляри),
Морган Де Санктис (Наполи)

Защитници:
Леонардо Бонучи (Бари),
Фабио Канаваро (Ювентус),
Джорджо Киелини (Ювентус),
Салваторе Бокети (Дженоа),
Доменико Кришито (Дженоа),
Джанлука Дзамброта (Милан),
Кристиан Маджо (Наполи)

Полузащитници:
Мауро Каморанези (Ювентус),
Клаудио Маркизио (Ювентус),
Дженаро Гатузо (Милан),
Андреа Пирло (Милан),
Рикардо Монтоливо (Фиорентина),
Анджело Паломбо (Сампдория),
Симоне Пепе (Удинезе),
Даниеле Де Роси (Рома)

Нападатели:
Антонио Ди Натале (Удинезе),
Винченцо Якуинта (Ювентус),
Джампаоло Пацини (Сампдория),
Фабио Куалиярела (Наполи),
Алберто Джилардино (Фиорентина).  

image Парагвай

image

Прякор: Гуараните
Асоциаиция: Футболна асоциация на Парагвай (Asociaciуn Paraguaya de Futbol)
Треньор: Херардо Мартино
Капитан: Денис Каниса
Най-много мачове: Карлос Гамара (110)
Най-много голове: Хосе Санторино Кардосо (25)
Стадион: Дефенсорес дел Чако
Позиция на ФИФА: 30
Най-висока позиция: 8 (март 2001)
Най-ниска позиция: 103 (май 1995)
Участия на световни първенства: 7
Най-голям успех: 1/8 финал (1986, 1998, 2002)



Парагвай има седем участия на Световни първенства, като най-доброто постижение са трите осминафинала - през 1986, 1998 и 2002. На Копа Америка има 32 участия, като два пъти става шампион. На Олимпиадата в Атина 2004 отборът завоюва сребърните медали.

За златно поколение в националния отбор на Парагвай се считат играчите от 90-те години на 20 век и първите години на 21 век. Към тях спадат Хосе Луис Чилаверт, Карлос Гавара, Селсо Аяла, Франсиско Арсе и Хосе Кардосо и др. Някои от тях стават известни на широката публика по време на олимпийския турнир по футбол в Барселона през 1992 г., кагато парагвайския отбор стига до четвъртфинал. Те са в основата на успехите на Парагвай - след две неуспешни квалификационни кампании за Световните първенства през 1990 и 1994 г., Гуараните се класират на три поредни първенства.

В квалификациите за СП 1998 Парагвай финишира на второ място след Аржентина. Отборът се класира за осминафиналите без загубен мач: две равенства 0:0 с България и Испания и победа над Нигерия с 3:1. Там Червено-белите губят от домакина и бъдещ шампион Франция с 0:1, след като французите отбелязват златен гол шест минути преди края на продълженията. Признание за класата на Парагвай е включването на Чилаверт и Гамара в идеалния отбор на първенството.

През 2002 г. в Япония и Южна Корея Парагвай играе за трети път в историята си осминафинал (след 2:2 с Южна Африка, загуба от Испания с 1:3 и победа със същия резултат над Словения), но отново губи срещата в последните минути - този път от бъдещия вицишампион Германия с гол в 88-ата минута.

Пътят им към Мондиал 2010:
За да стигне до ЮАР, Парагвай зае на трето място в квалификациите в зона Южна Америка завършвайки с равен брой точки с втория Чили.

Състав за Мондиал 2010:
Вратари:
Хусто Вияр (Валядолид),
Алдо Бобадия (Индепендиенте Меделин),
Диего Барето (Серо Портеньо)

Защитници:
Хулио Касерес (Атлетико Минейро),
Денис Каниса (Леон),
Дарио Верон (УНАМ Пумас),
Пауло Да Силва (Съндърланд),
Клаудио Морел Родригес(Бока Хуниорс),
Карлос Бонет (Олимпия),
Аурелиано Торес (Сан Лоренсо),
Антолин Алкарас (Брюж)

Полузащитници:
Кристиан Риверос (Съндърланд),
Хонатан Сантана (Волфсбург),
Енрике Вера (ЛДУ Кито),
Виктор Касерес (Либертад),
Нестор Ортигоса (Архентинос Хуниорс),
Едгар Барето (Аталанта, Италия)

Нападатели:
Роке Санта Крус (Манчестър Сити),
Оскар Кардосо (Бенфика),
Нелсон Валдес (Борусия Дортмунд)
Лукас Бариос (Борусия Дортмунд),
Родолфо Гамара (Либертад),
Едгар Бенитес (Пачука).

image Нова Зеландия

image

Прякор: Изцяло белите (All Whites)
Асоциаиция: Новозеландска футболна федерация (NZF)
Треньор: Рики Херберт
Капитан: Райън Нелсен
Най-много мачове: Иван Вичелич (66)
Най-много голове: Воун Ковъни (28)
Стадион: "Норт Харбър Стейдиъм"
Позиция на ФИФА: 78
Най-висока позиция: 47 (август 2002)
Най-ниска позиция: 156 (септември 2007)
Участия на световни първенства: 1
Най-голям успех: Групова фаза (1982)

Националният отбор по футбол на Нова Зеландия има едно участие на Светвоно първенство - през 1982 година. Благодарение на участието на Австралия в зона Азия, тимът получава шанс да се класира за втори път през 2010 година. На баража с петия тим от зона Азия - Бахрейн, Нова Зеландия побеждава з 1:0 и се класира за СП 2010 в ЮАР.

Нова Зеландия има само едно участие на световни финали преди класирането си на Мондиал 2010. Това се случва в Испания през 1982 година, когато островната държава преминава през куп квалификационни мачове, за да си осигури място на финалите. Последното препятствие пред "Изцяло белите" се оказва Китай, който е преодолян в плейоф с "внезапна смърт" игран в Сингапур. На първенството новозеландците регистрират три поражения в група с Бразилия, СССР и Шотландия, прибирайки се у дома само с два отбелязани гола при голова разлика 2:12.

Най-добрите постижения на междунароно ниво са четирите титли на Океания, които тимът завоюва през 1973, 1998, 2002 и 2008 година. Нова Зеландия участва три пъти и на Купата на Конфедерациите, отпадайки в груповата фаза и в трите случая.

Пътят им към Мондиал 2010:
За финалите в ЮАР Нова Зеландия се класира, след като спечели групата си в зона Океания. На „кивитата” обаче не им беше никак леко да си спечелят билети за Южна Африка. Те изиграха няколко чудесни мача в своята квалификационна група Океания, но Бахрейн за малко да ги спъне по пътя им към Световното. За щастие на феновете обае Нова Зеландия успя да победи с гол в последните минути на първото полувреме и най-вече спасената дузпа от вратаря Марк Пастон.

Състав за Мондиал 2010:
Вратари
Марк Пастон (Уелингтън Финикс),
Глен Мос (Мелбърн Виктори, Австралия),
Джеймс Банатайн (Тийм Уелингтън)

Защитници
Райън Нелсън (Блекбърн, Англия),
Иван Вичелич (Оукланд Сити),
Бен Сигмунд (Уелингтън Финикс)
Тони Локхед (Уелингтън Финикс),
Уинстън Рийд (Мидтийланд, Дания),
Томи Смит (Ипсуич, Англия),
Анди Бойенс (Ню Йорк, САЩ)

Полузащитници
Саймън Елиът (без клуб)
Дейвид Мълиган (без клуб),
Тим Браун (Уелингтън Финикс)
Лео Бертос (Уелингтън Финикс),
Майкъл Макглинчи (Сентрал Коуст),
Аарон Клапъм (Кентърбъри Юнайтед),
Джереми Броки (Нюкасъл Джетс, Австралия),
Анди Барон (Тийм Уелингтън),
Джереми Кристи (Тампа Бей, САЩ)

Нападатели
Крис Килън (Мидълзбро, Англия),
Шейн Смелц (Голд Коуст Юнайтед, Австралия),
Крис Ууд (Уест Бромич Албиън, Англия),
Рори Фалън (Плимут, Англия).

image Словакия

image

Прякори: репре (репре)
Асоциация: Словашки футболен съюз (Slovenskэ futbalovэ zvдz)
Старши-треньор: Владимир Вайс
Капитан: Марек Хамшик
Най-много мачове: Мирослав Кархан (96)
Най-много голове: Шилард Немет (22)
Стадион: "Техелне поле" (Братислава)
Позиция на ФИФА: 34
Най-добра позиция: 17 (май 1997)
Най-ниска позиция: 150 (декември 1993)
Участия на световни първенства: 1 (2010)

След разпадането на Чехословакия, през 1993 година е основан Словашкия футболен съюз, който веднага е приет във ФИФА и започва да се състезава в първенствата под егидата на асоциацията. Първият официален мач на Словашката република (1939-1945) е срещу тима на Германия и е игран на 27 август 1939 г., завършвайки с успех за словаците с 2:0. След Втората световна война футболният отбор на Словакия се влива в този на новосформираната Чехословакия и повече от 50 години държавата няма изигран футболен двубой като суверенна страна. Най-добрите футболисти на Словакия обаче играят важна роля в успешния тим на Чехословакия, който печели и европейската титла през 1976 година.

Първият официален двубой на Словакия след обявяването на нейната независимост е игран в Дубай на 2 февруари 1994 срещу ОАЕ и завършва с победа - 1:0. Първият им мач пред собствена публика обаче е загуба с 1:4 от Хърватия на 20 април 1994. Най-разгромната загуба на независимия словашки отбор идва на 22 юни 1995 година в Мендоса от Аржентина с 0:6. Най-изразителните победи пък са с по 7:0 над Лихтенщайн (2004 година) и Сан Марино (2007).

Пътят им към Мондиал 2010:
Тимът никога досега не се е класирал на Мондиал. Това е разбираемо, като се има предвид че словаците имат самостоятелна република само от 17 години, след раздялата с Чехия през 1993.Това съвсем не стресна футболистите на Владимир Вайс и те неочаквано за мнозина оглавиха класирането в трета квалификационна група. Най-сладко за словаците се оказа мястото им пред доскорошните побратими от Чехия, които винаги са ги оставяли в своята сянка. Не случайно словаците много се дразнят, когато им казват, че до момента нямат сериозни футболни успехи.
Те винаги изтъкват, че победите на славния чехословашки тим се дължат до голяма степен и на тях. За класирането си на Мондиала словаците преодоляха съпротивата и на Полша, Словения, Северна Ирландия и Сан Марино.

Състав за Мондиал 2010:
Вратари: Ян Муха (Легия, Полша),
Душан Кучак (Васлуй, Румъния),
Душан Пермиш (Дънди Юнайтед, Шотландия)

Защитници:
Петер Пекарик (Волфсбург, Германия),
Мартин Петраш (Чезена, Италия),
Мартин Шкъртел (Ливърпул, Англия),
Ян Дюрица (Хановер, Германия),
Радослав Забавник (Майнц, Германия),
Марек Чех (Уест Бромич, Англия),
Корнел Салата (Слован)

Полузащитници:
Камил Капунек (Спартак Търнава),
Ян Козак (Тимишоара, Румъния),
Юрай Куцка (Спарта, Чехия),
Марек Сапара (Анкарагюджю, Турция),
Марек Хамшик (Наполи, Италия),
Владимир Вайс (Болтън, Англия),
Мирослав Стох (Твенте, Холандия),
Здено Штърба (Ксанти, Гърция)

Нападатели:
Ерик Йендришек (Шалке, Германия),
Роберт Витек (Анкарагюджю, Турция),
Мартин Якубко (Сатурн, Русия),
Филип Холошко (Бешикташ, Турция),
Станислав Шестак (Бохум, Германия).  
снимки и инфо-Еврофутбол.бг






Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - backlink services
16.08.2011 09:23
Hey There. I found your blog using msn. This is a very well written article. I will be sure to bookmark it and come back to read more of your useful information. Thanks for the post. I'll definitely return.
цитирай
2. анонимен - google seo backlink service
27.09.2011 00:09
link building service seo usa org <a href=http://xrumerservice.org>seo backlink</a> purchase backlinks
цитирай
3. анонимен - backlink solutions backlinks service
10.02.2012 20:48
hi dee hi mastersport.blog.bg owner discovered your site via Google but it was hard to find and I see you could have more visitors because there are not so many comments yet. I have discovered website which offer to dramatically increase traffic to your blog http://xrumerservice.org they claim they managed to get close to 1000 visitors/day using their services you could also get lot more targeted traffic from search engines as you have now. I used their services and got significantly more visitors to my blog. Hope this helps :) They offer most cost effective <a href=http://xrumerservice.org>backlinks</a> Take care. Jason
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mastersport
Категория: Спорт
Прочетен: 49645
Постинги: 10
Коментари: 49
Гласове: 3
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031