Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Постинг
10.09.2013 18:51 -
Пътят на глупака/ ключ към тринадесета глава/. Митът за Сизиф.
Автор: koraks
Категория: История
Прочетен: 386 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 10.09.2013 20:44
Прочетен: 386 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 10.09.2013 20:44
А. Камю пише "Митът за Сизиф" преди около 70 години. В модерната литература няма по-добро отражение на мистичното усещане, че светът е лишен от смисъл. Глупакът също приема за част от своя път чувството за абсурд - нека да го преведем като усещане, че нито светът, нито историята, нито той самият имат някакъв смисъл, цел ...или оправдание за своето съществуване. Ето защо Глупакът не приема нито една философия или религия, които претендират да разкриват крайния смисъл на "реалността". Естествено тй не вярва и в нито един бог, независимо от името му и претенциите на неговите епигони. Абдалът приема, че дори и да съществува Бог, който осъжда хората на безмислен "сизифовски труд", съдбата му е да се бори, като вечно търкаля "своя камък". Пътят на глупака е свързан с премането на свобода и личния избор в плашещия безкрай на нищото. Но както казва Прасчо:” трудно е да бъдеш смел, когато си само едно Много Малко Животно”. Тези безхистростни думи на големия приятел на Мечо Пух ми дават основание да потърся отговор на въпроса можем ли да оцелеем в свят, който е лишен от смисъл? Глупакът открива именно в абсурдното си положение, силата да живее и да бъде щастлив. Ето и пасаж от есето на Камю:
" Оставям Сизиф в подножето на планината. Човек винаги отново намира своя товар. Но Сизиф учи на висша вярност, която отрича боговете и повдига скали. Той също смята, че всичко е добре. Тази вселена, останала без господар, не му изглежда нито безплодна, нито излишна. Дори всяко от зрънцата на този камък, всяко парче от тази планина, пълна с мрак, само по себе си образува един свят. Самата борба на порива към върховете е достатъчна, за да изпълни сърцето на човека. Трябва да си представяме Сизиф щастлив."
Следва глава 13
Извинете, аз бях Хитлер!
Няма коментари